вторник, 25 януари 2011 г.

ДИЗАЙН НА БАНЯ / BATHROOM DESIGN

Плочки от / Tiles from: 

http://www.gardenia.it/

Колекция / Collection: Crystal Ker



понеделник, 24 януари 2011 г.

Страница на "4Д" ООД / Website of "4D" Ltd.

http://4d.free.bg - Тук може да намерите информация за фирмата - кои сме ние, проекти, снимков материал и как да се свържете с нас / Here you can find information about our company - about us, projects, photos and contact information.

Моята страница / My personal website

http://kb.free.bg - Тук може да намерите информация за мен - CV, списък с проекти, по които съм работил, снимки и визуализации. / Here you can find information about me - CV, list of projects I've worked on, photos and visualisations.

неделя, 23 януари 2011 г.

Желязото - от сп."САЛОН" 11/2007г.





ЖЕЛЯЗОТО – металът като строителен материал – навсякъде около нас

Желязото има толкова голямо приложение в живота на хората, че дава наименованието на цяла една епоха в неговото развитие. За това казваме каменна, бронзова и желязна ера в развитието на човешкото общество. Може спокойно да твърдим, че то /и в комбинация с бетона/ е най-широко разпространения материал в съвременната строителната практика.
Аз лично /независимо от професионалната ми предпоствка за развито въображение/ не мога да си представя днешния свят без този материал. В архитектурната и строителната световна практика приложението му /и на неговата въглеродна разновидност – стоманата/ е уникално и се е развило в няколко основни направления в зависимост от използуването на различните негови качества; голямата му носимособност /сила на натиск/, способността му да поема много голями опънни напрежения и неговата ковкост.
- На първо място е стоманобетона. Стоманобетонът
със своите свойства направи възможно изпълнението на масовото строителство - като скелетна система, преодоляването на сравнително голями подпорни разстояния в условията на една гъвкава технологична основа, което създаде бум в развитието на архитектурата и строителството. Дълговечността на една стоманобетонова сграда е все още в сферата на теоретическите измерения... някъде в учебниците пишеше, че стоманобетоновите конструкции получават максимална си якост след 104 години. При тази постановка смятам, че разрушаването на тези сгради евентуално би станало по-скоро от подбуди за морално остаряване, отколкото от материална необходимост поради загубване на качествата на материала с времето. Многообразието от авангардни тънкостенни стоманобетонови черупки, предва-рително напрегнати стоманобетонови конструкции с високоякостни стомани на някои спортни съоръжения, обществени , административни сгради, църкви и др. определят световното ниво на архитектурата на нашето съвремие.


  • Чисто стоманените сгради формират втората група на приложение. От съоръжения като Айфеловата кула , през небостъргачите, до съвременните огромни висящите стоманени въжени мостове е най-атрактивното, граничещо с фантастиката строителство което е сътворил човешкия гений до днес.
  • Ковкостта на желязото определя третата група от приложението му в строителството. Това са елементи и детайли със завишено естетическо естество – декоративни прегради и решетки, балконски и стълбищни парапети от ковано желязо или профили, които изумяват със своята прецизност на изпълнението, с въображението и фантазията на самобитните си създатели.

Разбира се, тук се ограничаваме и наблягаме само на архитектурня израз на материала, към който трябва да споменем и използуването му за техниката /машини и съоръжения в строителството/, целия инструментариум необходим за изпълнението на обектите, скелета, кофражи и др. Тяхната палитра е толкова богата и разнородна, че трудно се подава дори на класификация. На практика - желязото е материалът - навсякъде около нас.


Бележка за редакцията:
За да отговаря на стила и вкуса ми за симбиоза с текста трябват три снимки отговарящи на трите приложения на метала:
  1. Къщата на водопада на арх. Ф.Л.Райт. САЩ
  2. Окачения мост в Италия на инж. Нерви или мостът Акаши Каикио между Кобе и Наруто – Япония – 1991 м подпорно разстояние – най голямото в света до момента.
  3. Снимка на балконски парапет на наша барокова сграда.
/ която и да е - само се вгледайте по улиците –ще откриете чудеса !/

арх. Драган Ефтимов





Камъкът - от сп."САЛОН" 07/2007г.




КАМЪКЪТ

Камъкът е несъмнено един от първите материали, който е използуван още от най-древни времена за градеж. Голямото му предимство пред останалите естествени материали се крие в здравината, дълготрайността и естетическите му качества. В историята и бъдещето на архитектурата той има и ще продължава да има най-подобаващо специално място. И до днес с помоща на археологията, поглеждайки назад във времето, ние откриваме уникални образци на строителното изкуство и скулптура сплетени в грандиозен синтез. За технологията на строителство на някои от древните съоръжения се правят още догатки. Кощунство ще бъде ако дори не споменем отделно само пирамидите, свинкса, зикурата, акропола с партенона, обелиските и колосите, пътните артерии и виедукти, храмовете от древността, ренесанса и средновековието... седемте чудеса на света – не случайно е прозвището, което са получили най-великите от тях.
Изкушението да се изброят конкретни обекти и имена е много голямо, както в световната, така и в националната ни архитектура, но аз желая да акцентирам вниманието върху мястото на материала – камък в съвременната строителна практика и образци.
Защо камъкът е предпочитан материал ?
Веднага трябва да отговорим – заради разностраните му естетически качества произлизащи от голямото му разнобразие. Всеки от многобройните видове носи в себе си и излчва определена душевност. Понякога различната обработката на един и същи вид създава богата палитра от асоциации и настроения. Напр.

Гранита – притежава усещане за официална парадност и студенина.
Полирани части от него, вече ни навяват непреходност и мемориална лаконичност.
Мраморът е най-разнообразен от бял прозрачен със седефен ефект /Петровски/, през меката палитра на Тополовградския, розовата игривост на Брациговския и много други,
  • чак до черния Гложенски, опотребяван повече в интериора - за акценти /предимно по стени/, заради високата си хигроскопичност.
  • Балчишките плочи с богатството на колорита си могат да създадат усещане за лекота и ефирност, същевременно носят и характера на антиката.
  • Мушелкалкът в полирания си вариант /особено, когато е в голмо количество по фасадите/ създава настроение за грандиозност но и финес.
  • Различните видове пясчници и декоративни шуплести камъни са неотменна част от оформлението на стилните дворове и обществени паркове.
  • Парадоксално е, че едни от най-добрите образци на масовите жилищни сгради и вили са обикновенно облицовани с ефтин местен цепен или кръгъл речен камък .

Разбира се това са най-общи усещания. Спесифичната архитектура влияе допълнително и създава богатство от нюанси с определено излъчване.
Тук задължително трябва да си зададем риторичните въпроси:
- Защо толкова се харесват Арбанаси, Копривщица, Мелник,
Трявна, Смолян, Троян ?...
- Защо ние винаги изпитваме чувство на неприкосновенност като прекрачим прага на кой и да е манастир?
За всички дейности в строителството и проектирането има закони, съображения и принципи – като в самия живот. Когато те се познават резултатите са неоспорими. Ето най-важните от тях, които широката аудитория на читателите ни, трябва да има предвид, когато взима самостоятелни решения при ползуването на камъка:
  • Никога няма да сбъркате ако решите да облицовате дома или вилата си с местен вид камък. Облицоват се предимно приземните етажи – частично или изцяло. Много добре се възприема, ако облицовката на някоя от стените стигне чак до покрива и даже го „пробие” /по-масивни комини, стълби водещи към панорамни тераси или др./ Условието е на тази стена да няма чупки.
  • Както всички материали /особено камъкът!/ трябва да започва и завър-шва на вътрешен ъгъл. Това подчертава тектоничното му излъчване, което създава /или засилва / усещането за стабилност на цялата сграда.
  • Много ефектен е градежа или обли-цовката на т. нар. суха фуга, поради допълнителната илюзия за обем, която създават сенките върху него.
  • Добре би било, ако плочниците около самата сграда са от същия материал /или негова разновидност/, защото се засилва природосъобразния ефект. Сградата „се вписва” по добре в средата, „изниква” някак си естествено от терена.
  • Каменните плочи използувани за покривно покритие са един от най-силните в естетическо и функционално отношение елементи в старата българска архитектура. Това е така, защото създават уникално усещане за уют, получаващо се от зрителната измама за връзката им със земята. /Трябва да се внимава обаче за носимостта на покривната конструкция при ползуването на плочи от стари сгради, тъй като те са значително по-тежки./ Каменните плочи използувани за покривни покрития имат и безспорни физически качества – акумолират за по-дълго топлината, водоплътни са, ветро-устойчиви са, епохата от която ни са завещани е най-добрия показател за тяхната дълговечност.
Трябва да познаваме материалите и техните качества или да се консултираме , когато формираме решенията си със специалист, за да знаем предварително какъв ще бъде ефекта от нашата дейност и ще постигнем ли естетическия ефект, който желаем. Ако не го направим - само пилеем много труд и средства и се отдалечаваме от божествените мигове на задоволство от съзерцание на постигнатото, оставаме чужди на магията на сътворението в стремежа ни към съвършенството.

арх. Драган Ефтимов

Светлина и поезия от корените ни - от сп."САЛОН" 01/2007г.




Светлина и поезия от корените ни

За стъклото като материал за строителство и елемент на дизайна разговаряхме с архитект Драган Ефтимов, главен архитект в проектантска фирма „4 Д”-OOД.

Арх. Ефтимов е проектирал множество обекти, между които; почивни домове в Рибарица - 430л, Преустройство на дом 1 в к.”Св.Константин”, комплекс бунгала и столова 400 места във Варна -2 и м.Каваклар, средношколски лагер в с.Орешак -240 л.
с пълно комплесно обслужване – столова, кухня, администрация и др.,административна сграда в Плевен, домове на културата, жилищна структури от 9 сгради под Панорамата в гр. Плевен с 200 апарт.,жилищни сгради в кв.”Лозенец”, кв.”Филиповци”, кв.”Възраждане”- гр.София, първата сграда на РВД-Летище София, административно-производствена сграда в кв.”Илиенци”, авторемонтен комплекс “Джемини- 4”, KFS кв.”Люлин”- София и Варна , бар-кафета в къмпинг Обзор и в Св.Константин, Почивна база край гр.Петрич, и много други за които арх. Ефтимов твърди, че това са само част от “рожбите на професията”му. Има проектирани и построени и около 40 еднофамилни и двуфамилни жилищни сгради и вили, в които “професията му се е превърнала в хоби”.

Арх. Ефтимов, какво е мястото на стъклото в съвременното проектиране на сгради у нас?
Идеята да се използват стъклени фасади, огромни стъклени витрини – стени и цели постройки от прозрачния материал съвсем не е нова. У нас се забелязват днес тенденции, които бяха актуални в европейската мода в архитектурата отпреди доста години. Използуването на стъклото не е самоцел. То изразява стремежа на човека към слънцето като източник на светлина , топлина и здраве. Обикновенно при добро проекти лаконично се използуват само три или четири материала. Единият / с много малко изключения / задължително е стъклото. Прекрасно е да имаш голяма витрина във дневната на вилата си - тогава просто поканваш екстериора да се влее по най-естествения начин в интериора ти, но в същотовреме практиката доказва, че не се чувстваме много комфортно в съвременните почти изцяло остъклени офис сгради. Днес вече наблюдаваме много фасади на обществени сгради, които са изпълнени от различни стъкла. При проектирането на сграда в центъра на гр. Варна се сблъскахме с голям проблем. Там след много опити и търсения се наложи наистина да проектираме цялостна фасада от огледално стъкло /противно на усещането си за баланс на материалите/. Бяхме заобиколени от сгради – паметници на културата с различно фасадно оформление между които и сградата на театъра. Със съвременни материали и средства проектирахме екран в чиито отражения от разлините точки на главната пешеходна ос се откриваха различни перспективи от старото архитектурно наследство. Проектът ни по някакви си там обективни причини не бе изпълнен. Не мога да опиша вълнението си когато ми попадна снимка на която непознат колега беше стигнал сам до същия приом, независимо от нас – това е най-голямто потвърждение, че сме мислили в правилна посока. То е по-силно от адмирациите на колегите от паметниците на културата, които съгласуваха проекта. Ние обаче не разполагаме все още с достатъчно съвременни технологии, за да правим и реализираме екстравагантни, елегантни рещения от стъкло. Това са някои видове поръчки за остъкляване по зададена от проектантите крива, куполи с по големи размери и много други.

А Вие акцентирате ли в проектите си на стъклото?
Ние, българите, не можем да изненадаме света с проекти от стъкло. Нашата сила е в нашата традиция – четирискатните покриви, еркерите, каменните облицовки , дървените обшивки, големите стрехи, бялата гладка мазилка. Аз съм твърд привърженик на идеята, че традициите в националната ни архитектурна философия и култура трябва да се претворяват със съвременни композиции, форми и средства. Светлината и елегантността, които създава стъклото, при нашите класически къщи извира от контрастта между материалите. От съчетанието му гладката повърхност на стъклото с масивното дърво и естествената местна каменна облицовка с дълбока суха фуга се ражда най-често красотата. Общото усещане и внушение, което се получава от една българска къща, построена според законите на възрожденската ни архитектура, е спокойствие, равновесие, сигурност. Един алпийски покрив в нашите ширини звучи агресивно и прекалено динамично. Когато не е задължителен заради обилните снеговалежи, аз не бих го препоръчвал. Той просто не е българската поетика, не е струната, на която се отзовава душата на българина във вечния му стремеж към красота и съвършенство.

Някои философи твърдят, че човекът на бъдещето ще живее в стъклени къщи. Вие как възприемате такова пророчество?
За далечното бъдеще може би – тогава, когато този наистина екологичен материал ще бъде по-евтин,по-топло непроводим, ще са измислени технологии за олекотяването му и за преодоляване на някои недостатъци, които днес съществуват. Изцяло стъклени –
вероятно – не, защото трябва да се променят освен свойствата на стъклото и някои естетически критерии... Преди не малко години французите стигнаха до извода, че стъклените фасади са пагубни за растителността около големите сгради поради ефекта на слънчевото отражение и създаването на непоносима за живата природа висока температура . Изобретателите веднага предложиха вентилационни варианти, примесване на стъклото със слънцепоглъщащи вещества и т.н.,но с това нарушиха някои от най-значимите му качества...

Съществуват изключително впечатляващи проекти на обекти с различно предназначение, изработени от стъкло, които са резултат от специални конкурси, посветени на този материал. Вие бихте ли участвал в подобен конкурс?
Зависи от условията на конкурса, от географското положение и ситуирането на задача и от много други фактори. Винаги е много приятно да се мечтае – нали изкуството, освен всичко друго, е и уловени божествени мигове на вдъхновение. Да, обичам да мечтая, да творя, да експериментирам като повечето от колегите, които уважавам. В този смисъл сигурно ще участвам. От различните архитектурни форуми, победи в международни конкурси и прегледа на световната специализирана преса оставам с впечатлението, че нашата архитектурна мисъл се ползува с определен авторитет в световен мащаб. Тези позиции могат да бъдат сериозно разклатени, сега, когато се сгромолясоха канони и окови и у нас навлизат купища материали и технологии, когато /почти като правило/ инвеститорът - бизнесмен ”знае повече” от архитекта и най-често използува податливостта на колеги с недостатъчен опит за да им внушава идеи. Аз съм твърд привърженик проектирането у нас да бъде в поетиката и светлината на нашите традиции - далече от евтиния блясък на космополитичните архитектурни въжделения. В такъв труден момент трябва непрекъснато да се обръщаме назад и да черпим светлина от корените ни, като проектираме отново и отново на границата между реалността и мечтите си.

арх. Драган Ефтимов 

От естетиката до еклектиката и обратно - от сп."САЛОН" 09/2007г.



От естетиката до еклектиката и обратно

Поканихме архитект Драган Ефтимов, управител на проектантска фирма „4Д OOД” да изрази своето мнение по въпроса за съответствието на съвременните строителни решения и принципите на естетиката в изкуството, по-специално – в архитектурата.

Има един парадоксално звучащ израз „естетика на грозотата”. Оказва се, че подобно течение в изкуството се е зародило от 30 – тте години на миналия век. Поддръжниците му аргументират своите философски тези с постулата, че изкуството отразява живота, следователно – грозен живот (войни, мизерия, икономически и духовни кризи) поражда некрасиви, внушаващи дисхармонични усещания произведения на творческата инвенция на авторите.
В последните години у нас, както и в други бивши членки на Източния блок, а днес – членове на ЕС, много се строи. Как? Прилагат ли се вековните принципи на изкуството, които са създадени съвсем неслучайно и съвсем не от хората. Човек само е достигнал до законите и ги е открил за себе си. Те са съществували и създавали уют и равновесие на планетата ни далеч преди да се досетим да ги потърсим.
Границата между красивото, хармоничното и грозното, пошлото понякога е трудно доловима. В този контекст можем, разбира се, да поговорим и за чалга-мислене, чалга изкуство...чалга държава . Но нека сам всеки възприема нещата съобразно собствените си усещания, нагласи и познания.

В един момент в архитектурата се наложи схващането, че разчупените форми на фасадите са нещо много приятно, че това е истинската естетика в пространствените решения. Тази нагласа се породи вследствие от еднотипните сгради на масовото жилищно строителство. Особено след „панелната епоха”. Панелите създаваха впечатление за безконечно неразпознаваеми и неиндентифициращи се сгради със скована система. В противовес на тях, критиците в архитектурата, без да го целят, наслоиха особен интерес към всичко, което изглежда малко по-раздвижено, по-начупено, и ... по „не от калъп”.
Обикновеният човек, неспециалистът, прие еднозначно, че щом една сграда е доста раздвижена, то това е /едва ли не/ критерий за добро постижение, за съвременна естетика в архитектурата. А това въобще не е точно така.

В изкуството има изрази „плакатно изражение” и „ пластично изражение”. При една сграда това означава, че съответното построение стои по-плактно тогава, когато е с по-малко детайли по фасадите, рисунъкът е по-едър и със спокойни форми. Пластичното звучене на една сграда се постига тогава, когато се разработват решения за по-гъвкави и раздвижени форми. Когато се търси пластична основа, се стига и до по- добър резултат, но само тогава, когато съществува мяра и се спазват основните закони.
Нека си припомним някои от тях.

Законът за стила предполага да не се смесват безконтролно множество различни геометрични форми- кръгли, ръбести и др. елементи. Ако това се случи, се нарушава стила, стига се до еклектика, създава се дисхармония.
Общоприетите правила-закони включват също:
  • съвкупност на еднакви или подобни елементи. Съчетаването на различните по стил елементи внасят еклектика, внасят често и подтискащо внушение;
  • използване на ритъма на сградата, елементите, материалите, частите в цялото. Ако нямаш познания, усет и чувство за правилна периодичност, сградата се превръща в антипод на естетическо решение;
  • правилно и подходящо използване на фактурата на материалите (грапави, порести, гладки и т.н.), които да допълват изявата на сградата;
  • принципите за съчетаване на елементите и цялостната конструкция в симетрия и асиметрия. Асиметрията е велик инструмент и може да внесе необходим акцент, виц, но хауса от множество асиметрични елементи говори не само за лош вкус, а и за непознаване на основни правила, пропорции на форми и др. В момент на такива мисли неусетно си задавам риторичен въпрос :
Защо „златното сечение”се нарича златно?
В съвременната архитектура, при това не само у нас, в следствие на това повърхностно схващане за „разчупено значи красиво”, се получиха драстични залитания. Както по форми, така и по видове. След подобни архитектурно-строителни решения трудно можем да наречем естетически издържани много нови сгради в пренаселения вече „Слънчев бряг”, София и по-малко в провинцията / за което дълбок поклон на колегията, която работи там/. И това не е случайно – истинската връзка със земята и корените ни не търпи фалш и комуфлажи.
За съжаление, конфликтът грозно-красиво, се забелязва в общите градоустройствени решения и в отделните сгради.
Джон Ъпдайк има една теза, която на младини много ме развълнува и до днес дълбоко вярвам в нея.” Небето е непознаваемо за човека, земята е познаваема, а самият човек се намира на границата между небето и земята.”
Човекът има за основна задача да се самоопознае. А архитектурата – да следва неговата същност, за да му служи по най-разумния и хармонизиращ начин. Архитектурата е също така на границата между духа и материята и по тази причина е трудно да се достига всеки път съвършенство в проектирането. Особено ако човек се стреми към обновяване на традициите. Според правилото архитектурата трябва да създава такива сгради, които да отговарят на предназначението си, т.е. да са функционални, а и да са внушаващи съдържанието си още при външно наблюдение. Да си припомним закона за единство на формата и съдържанието. Някои съвременни архитектурни критици считат, че ако погледнеш сградата и веднага разбереш какво е вътре в нея, то това е социалистически реализъм . Аз мисля, че това е голямо профанизиране на проблема.

Не може да има политика в това да познаеш себе си. А всъщност архитектурата, освен другите функции, има и предназначението да възпитава – като останалите изкуства. Експерименти са правени в последните години в различни страни. Има залитания по скулптурата (сгради-скулптурни произведения), по биониката (особено японските проектанти).
Хармонията с природата, със законите й, е основният критерий за преценка на една сграда. Нали знаем, че всеки човек е индивидуалност, а и универсална мярка в Космоса. Има обаче общовалидни схеми за равновесие и те се изразяват най-вече във вибрации. Т.е. ако един човек наблюдава дисхармонична сграда, или живее в нея, такава, която не съответства на мярката „човек”, то рано или късно ще се породи конфликт, който ще се изрази негативно или в психиката, или във физиката на човека.

Смея да твърдя, че 80% от съвременните български сгради са опошлени от преднамерени начупвания, излишни екстремни детайли, самоцелни украшения и модернизми. Как ли ще ги възприемаме след 5, 10, 15 години?..

Не съм противник на едно по-ново изразяване на проектантите , на така да се каже, на една нова естетика. Всяко ново време вади на живот и нещо ново в битието, а от там и в архитектурата. Винаги обаче трябва да има елементи от класиката (то затова е и класика), да са спазени законите на хармонията и конкретните параметри независимо от все по високия полет на фантазията. С една дума – новите шедьоври в архитектурата могат да се отвърдят като непреходни, само ако са създадени на основата на приемствеността и законите на класиката...
Иначе бихме се лутали безкрайно от естетиката до еклектиката и обратно.





На снимката:
  1. Сградата на НДК в София е класически пример за почти съвършена, при това, съвременна сграда, проектирана от архитектурен екип с ръководител Александър Баров. Днес някои я наричат „Тортата”, понеже натежа в архитектурната рамка от стари сгради.
- Е, какво пък, тортите са вкусно нещо...и малко нации могат да се похвалят с такава.
  1. Помните ли колко време лъвовете пред Съдебната палата в София бяха скрити
/ а не махнати / поради ... политически съображения?
-А „защо” само временно сградата беше исторически музей? Oпомнихме се...

арх. Драган Ефтимов